Търсене в текстове за 'предвижда предвидли'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 70 резултата от 60 текста с части от думите : 'предвижда предвидли'.

1. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения.
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани. Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите. Да мисли човек "научно" в смисъла на модерното природоучение не е особено трудно. Ние не преди отдавна изживяхме един забележителен случай. Едуард Фон Хартман издаде своята книга "Философия на Несъзнателното". Днес на самия остроумен автор на тази книга ни най-малко не би му хрумнало да отрича нейните несъвършенства.
към текста >>

2. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

По-нататъшното описание на "пътят" тук не се предвижда.
Истинското окултно обучение не позволява подобно "изчезване" на личността. Напротив, личността продължава да съществува чрез връзките, които е изградила с духовния свят. Тук сме изправени не пред едно "преодоляване" на личността, а пред много по-висш етап от нейното развитие. Искаме ли да посочим подходящ символ за сливането между индивидуалния човешки Дух и всемирния Дух, не бива да се спираме на познатото сравнение с онези концентрични кръгове, които потъват в един общ кръг; нека прибегнем до сравнението с множество кръгове, всеки от който има своя строго определен цвят. Тези разноцветни кръгове са наслагват един върху друг, но в общо то цяло запазват неповторимите си багри и нито един от тях не губи своята индивидуалност и сила. По-нататъшното описание на "пътят" тук не се предвижда. Доколкото е възможно, то е представено в моята книга "Тайната наука", която е един вид продължение на настоящата.
към текста >>

3. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Човек се научава да предвижда опасностите, а в решителния момент и да ги отстранява от своя път.
Защото висшите изживявания, които изпълват живота му, променят и цялото му същество. И ако всред тях има нещо нередно, сътресенията ще го дебнат от всички страни и при първа възможност ще го изхвърлят от верният път. Ето защо окултният ученик не бива да пренебрегва нищо, което би му позволило да упражнява постоянен и пълен контрол над цялото си същество. Никога не трябва да губи присъствие на Духа, а да обхваща със спокоен и ясен поглед всички изненади в живота. Впрочем истинското окултно обучение поражда всички тези качества чрез самото себе си. Човек се научава да предвижда опасностите, а в решителния момент и да ги отстранява от своя път.
към текста >>

4. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

И който е учил химия, предвижда, какво ще се получи, когато гореизброените три вещества влязат във взаимодействие при съответните условия.
Когато сяра, кислород и водород се съединят в определени отношения, съгласно даден закон трябва да се получи сярна киселина. И който е учил химия, предвижда, какво ще се получи, когато гореизброените три вещества влязат във взаимодействие при съответните условия. Следователно един такъв учен химик е пророк в ограничената област на материалния свят. И неговото пророчество ще се окаже погрешно само тогава, когато природните закони внезапно биха се изменили. Окултният изследовател изследва духовните закони по същия начин, както физикът и химикът изследват материалните закони. Той върши това по начина и със строгостта, които са необходими в духовната област. Точно от тези велики духовни закони обаче зависи развитието на човечеството.
към текста >>

Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля.
Защото за онзи, който си изяснява това действително мнение на окултизма, отпада също и възражението, дали чрез това, че в известен смисъл нещата са предопределени, всяка свобода на човека не става нещо невъзможно. Може да бъде предопределено това, което отговаря на един закон. Обаче волята не се определя от закона. Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа. Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля. Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения. Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание. Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане. Даже окултният изследовател най-строго трябва да избягва да си представя всичко, което почива на размишление, комбиниране, спекулация и т.
към текста >>

5. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано.
Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението. До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци. Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано. Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос. Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята".
към текста >>

В своите ясновидски състояния Заратустра предвиждаше, че занапред всред човечеството е възможно да се появи една личност, която ще притежава подобно астрално тяло.
Той знаеше, че това Същество ръководи развитието на човечеството, и че то може да слезе от небесно то пространство и да стъпи на Земята само в определен момент. За тази цел беше необходимото да може да живее и в астралното тяло на един човек, също както действуваше и в етерното тяло след намесата на Луцифер. Накратко: трябваше да се появи такъв човек, който отново да преобрази своето астрално тяло до онази предишна степен (средата на Атлантската епоха), до която то би достигнало без намесата на Луцифер. Ако не беше дошъл Луцифер, човекът щеше да постигне тази степен по-рано, но без да има лична самостоятелност и без възможност да развие свободата. А сега, въпреки тези качества, той отново трябваше да постигне това равнище. В своите ясновидски състояния Заратустра предвиждаше, че занапред всред човечеството е възможно да се появи една личност, която ще притежава подобно астрално тяло. Но той знаеше и това, че преди този момент, духовните сили на Слънцето не можеха да бъдат намерени на Земята; ясновиждащото съзнание можеше да ги открие само в духовната част на Слънцето. Той можеше да вижда тези сили, ако насочеше своя духовен поглед към Слънцето. И той възвестяваше на своя народ същността на тези сили, които през онова време можеха да бъдат намерени само в духовния свят, и които по-късно трябваше да слязат на Земята. Това беше учението за великия Дух на Слънцето, или Духа на Светлината (Слънчевата Аура, Аура-Маздао, Ормузд). Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

6. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения.
Жьофроай дьо Сент Илер вярваше, че въпреки разнообразието на животинските организми, и в него има един общ строителен план. Такъв един план беше предварителното условие за обяснение на тяхното развитие едни от други. Щом те са се развили едни от други, тогава на основата на тяхното разнообразие трябва да съществува нещо общо. В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни. Кювие се обърна енергично против логическите изводи на този възглед. Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./. На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин. В статията, която написа, той се застъпи силно за Жьофроай дьо Сент Илер /виж Гьотевите Съчинения върху Естествените науки в т. 36 на Гьотевите издания на германската национална литература./.
към текста >>

7. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„Ти едва беше тръгнал", захълца тя, „когато на вратата се появиха двама странници и аз съвсем непредвидливо ги пуснах да влязат: изглеждаха съвсем прилични и порядъчни хора.
„Ти едва беше тръгнал", захълца тя, „когато на вратата се появиха двама странници и аз съвсем непредвидливо ги пуснах да влязат: изглеждаха съвсем прилични и порядъчни хора. Целите бяха обвити в огнени езици, така че човек можеше да ги вземе за блуждаещи светлини. Току що бяха влезли и започнаха да ми подхвърлят по един безсрамен начин ласкателства, за които не смея и да си спомням."
към текста >>

8. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни.
Следователно, „храмът" означава една по-висша еволюционна степен от развитието на човека. В наши дни, иска да каже Гьоте, храмът е нещо скрито и се намира, в тесните пукнатини на Земята. Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на Змията, може да долови очертанията на храма само приблизително. Благодарение на това, че тя приема в себе си идеали, златото, тя може да освети тези очертания, обаче в общи линии днес храмът може да съществува само като една подземна тайна. Представяйки на външната култура, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души. Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни.
към текста >>

9. XVII. Критически забележки върху етиката GA_28 Моят жизнен път

Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си. Но това изобщо не ми изглеждаше важно. За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези. За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност. Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>

10. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането.
Съзнанието, че човечеството на петата подраса стои под знака на огъня е онова, което първоначално е изразено в мита за Прометей. А Прометей е не друг, а представителят на цялата коренна раса. Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”. Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането. Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало.
към текста >>

11. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек.
Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>

12. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството.
Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството. Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие? Вашето наблюдение послужило ли е за причина за даденото събитие? Не, вие само сте видели че човекът нещо е направил и по някакъв начин не сме го предупредили да действа така. И в определен смисъл, така стоят нещата във времето, само че хората не могат да схванат това. Да предположим, че вие отново сте се въплътили след 2-3 хиляди години.
към текста >>

Бидейки вече предопределено, то това не би било предвиждане на бъдещето.
Да предположим, че вие отново сте се въплътили след 2-3 хиляди години. Вие правите тогава нещо по своята свободна воля,това е същото, както с примера за 10-те пфенинга. Ясновидецът при определени условия може да наблюдава това, което ще стане в бъдеще, и бъдещето действие толкова малко се определя от сегашния момент, както и това, че един човек дава на друг 10 пфенинга, определя се позицията в пространството. Често казват: ако някой вижда, че нещо става, то вече, всъщност е предопределено. Но тук бъркат бъдещето с настоящето. Бидейки вече предопределено, то това не би било предвиждане на бъдещето. Вие виждате не това което е, а това, което ще настъпи. Трябва точно да се осмисли понятието, "да се вижда в бъдещето" да се предвижда. На това трябва да се учим в търпелива медитация, само тогава ще стане възможно вярно да се разбират тези неща.
към текста >>

Трябва точно да се осмисли понятието, "да се вижда в бъдещето" да се предвижда.
Ясновидецът при определени условия може да наблюдава това, което ще стане в бъдеще, и бъдещето действие толкова малко се определя от сегашния момент, както и това, че един човек дава на друг 10 пфенинга, определя се позицията в пространството. Често казват: ако някой вижда, че нещо става, то вече, всъщност е предопределено. Но тук бъркат бъдещето с настоящето. Бидейки вече предопределено, то това не би било предвиждане на бъдещето. Вие виждате не това което е, а това, което ще настъпи. Трябва точно да се осмисли понятието, "да се вижда в бъдещето" да се предвижда. На това трябва да се учим в търпелива медитация, само тогава ще стане възможно вярно да се разбират тези неща.
към текста >>

13. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот.
И сега вече има хора, които имат доста по-свободно етерно тяло, отколкото други. Това освобождаване на етерното тяло се явява правилно за човека, ако по време на различните въплъщения в тези култури, за които ние споменахме, той е възприел в себе си толкова, че неговото отново отделящо се етерно тяло отнася със себе си съответните плодове от физическо-сетивния земен свят, плодовете които могат да бъдат включени и усвоени от неговото етерно тяло, ставащо все повече самостоятелно. Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи. Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи. Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли.
към текста >>

14. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
към текста >>

15. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Според небесните събития те предвиждаха какво ще настъпи на Земята.
Започна изследването на Майя, възникна официалната наука. Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете. Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен живот, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния живот от това, което имат днешните хора. Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха държавата, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани. Те проучваха звездните орбити и знаеха, че трябва да има хармония между това, което става на небето, и това, което става на Земята. Според небесните събития те предвиждаха какво ще настъпи на Земята. Дори и в следващата римска епоха, четвъртата следатлантска културна епоха, хората имаха съзнанието, че това, което става на Земята, съответствува на небето.
към текста >>

16. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството.
С такива размишления ние не отправяме някаква критика към културата от времето на мумиите, а само обръщаме внимание върху някои закономерности, свързани с повтарящите се въплъщения на душите. В своето развитие хората не биха направили по-нататъшните си крачки, ако не се взираха в мумиите на телата си. Днешният човек би изгубил всякакъв интерес към физическия свят, ако египтяните не бяха упражнявали култа към мумиите. Този култ трябваше да бъде упражняван, за да се пробуди един оправдан интерес към физическия свят. Фактът, че днес човекът е организирал своя свят така, както го виждаме около себе си, е последица от това, че египтяните са мумифицирали физическите тела след смъртта. Защото това културно течение също беше ръководено от посветените, които можеха да предвиждат бъдещото развитие на човечеството. Египтяните не правеха мумиите поради хрумването на този или онзи; именно тогава човечеството беше насочвано от определени висши индивидуалности, които разпореждаха да се върши това, което е правилно. Човешките действия бяха подчинени на авторитета. В школите на посветените добре знаеха, че нашата епоха е свързана с Третата следатлантска епоха; още тогава тези тайнствени връзки между епохите бяха ясни за жреците и тъкмо те разпореждаха мумифицирането с далечната цел: Един ден душите да извличат духовните си опитности от външния физически свят.
към текста >>

17. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания.
Нека да си послужим с едно сравнение. Да вземем едно семе от роза, от една дива роза, едно добре запазено семе. Какво вижда този, който го разглежда? Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето. Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение. Образът съвсем не съвпада с растението. Ясновидецът вижда един чуден образ от светлина, съдържащ в себе си определени потоци и сложни конфигурации, и би могло да се каже, че това, което по-късно израства от семето, е само една сянка от този чуден светлинен образ.
към текста >>

Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на думата да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен.
За нищо! - Тази е причината, поради която в толкова много отношения безбожното време взе връх и поради която тази Пета епоха е призвана да гледа не в миналото, а в бъдещето. Петата културна епоха трябва да гледа в бъдещето, когато всички Богове отново ще трябва да възкръснат. Това повторно съединяване с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата сила навлезе в Земното развитие и тя действуваше толкова мощно, че можа да пробуди у човека едно божествено съзнание. Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на думата да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен. Съзнанието през Петата следатлантска епоха трябва да стане апокалиптично.
към текста >>

18. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества. Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си. Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце.
към текста >>

19. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават реалност и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават.
Кали Юга завърши само преди няколко години; 1899 г, е приблизителната дата на това завършване. Вече приближаваме време, когато в допълнение на вече развитото себе-съзнание, някои ясновидски способности ще започнат естествено да се развиват. Човешките същества ще имат странни и забележителни опитности да не знаят какво всъщност става с тях! Те ще започнат да имат предчувствия които ще стават реалност и ще могат да предвиждат събития, които в действителност ще стават. Наистина хората навсякъде постепенно ще започнат фактически да виждат, макар че това ще бъде замъглено и в неговите първи елементи, онова, което наричаме човешко етерно тяло. Съвременното човешко същество вижда само физическото тяло; постепенно ще бъде прибавена и способността да вижда етерното тяло. Хората ще се научат, че това етерно тяло е една реалност. Или в противен случай ще смятат, че това е илюзия на техните сетива, тъй като такова нещо, така ще си казват, не съществува. Нещата ще достигнат до една точка в която много хора, които са имали такива опитности ще си зададат въпроса: "Аз да не съм луд?
към текста >>

20. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери.
По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен. Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота. Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия. На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери. Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири. Именно чрез това духовно Евангелие могат да бъдат разбрани другите четири и то ще бъде дадено на една част от човечеството на 20-тото столетие, така както другите бяха дадени при физическото появяване на Христос. Онези, принадлежащи към Розенкройцерското движение, които ще имат ясно съзнание, ще разберат значението на това Пето Евангелие за човечеството.
към текста >>

21. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание.
Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любовните изблици като душевни жертви; намесата на магични сили. Живата Антропософия като духовен източник на сили.
към текста >>

22. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него.
Ето как направихме още една стъпка към разбирането на понятието „Карма". И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него. И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност. Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него. Така че и в този случай ние не можем да говорим за Карма. Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.
към текста >>

23. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Предвидливото „горно" съзнание ще замлъкне, понеже една много по-могъща сила тласка човека към трагичното събитие; нещо повече: той сам крачи към мястото, където ще бъде ударен от мълнията!
Сега лесно ще разберем и друго: елементарното благоразумие например никога няма да позволи на един човек да застане на такова място, където ще бъде ударен от мълния. Със своето „горно" съзнание, той винаги ще отбягва подобна ситуация. Обаче в него би могло да се пробуди едно много по-дълбоко съзнание и тъкмо то ще го отведе там, където ще бъде поразен от мълнията. Предвидливото „горно" съзнание ще замлъкне, понеже една много по-могъща сила тласка човека към трагичното събитие; нещо повече: той сам крачи към мястото, където ще бъде ударен от мълнията!
към текста >>

24. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата.
Ако всичко това би протичало така, както всъщност то не протече, ако човекът би прекарвал първата и третата третина от своя живот високо горе в обкръжението на Земята и би се докосвал до Земята само през средната третина, ако, следователно, би се развил като едно съвсем различно същество, тогава той би бил свързан със Земята до онази степен, която му е присъща при днешните условия. Но ако това би станало, тогава всички хора по Земята биха имали еднакъв облик и еднакво съдържание; същото би се отнасяло и за онези хора, които напускат Земята. В този случай би се получило едно еднородно човечество. Това, което ни превръща в същества, чиито особени качества идват от расите, не се съдържа в средната третина на живота. Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата. Обаче в резултат на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н. Поради обстоятелството, че човекът така да се каже въпреки намеренията на Духовете на Формата слезе на Земята по-рано от предвиденото, той стана подчертано зависим от мястото: най-вече защото започна да се свързва със Земята по начин, който се различаваше от първоначалния замисъл. Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на Изток или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си. Но понеже стана зависим от Земята, понеже младостта му протичаше според описания от нас начин, той се свърза много силно с мястото, с областта, където е роден. Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък.
към текста >>

25. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Той е едно Същество, което не само през време на Лунното развитие изостана така, както луцифиерическите Духове, а което, предвиждайки Лунното развитие, изостана още по-рано, още през времето на Старото Слънце, изостана през време на старото Слънчево развитие, следвайки една свръхчовешка Мъдрост.
Христос се различава коренно от другите Същества, които участвуват в Земното развитие. Той е едно Същество от съвършено друг разред. Той е едно Същество, което не само през време на Лунното развитие изостана така, както луцифиерическите Духове, а което, предвиждайки Лунното развитие, изостана още по-рано, още през времето на Старото Слънце, изостана през време на старото Слънчево развитие, следвайки една свръхчовешка Мъдрост. Ние не трябва да считаме това Същество за микрокосмическо в смисъла, в който считаме другите споменати Същества, защото микрокосмически Същества са онези, които бяха свързани със Земното развитие още от началото на това развитие. Христос беше непосредствено свързан не със Земното развитие, а със Слънчевото развитие. В началото на Земното развитие Той беше едно макрокосмическо Същество, едно Същество, което следователно е изложено на съвършено други условия, отколкото микрокосмическите Същества. И условията на неговото развитие бяха от особено естество. Те бяха такива, че това макрокосмическо Христово Същество беше развило макрокосмически четвъртия принцип, макрокосмическия Аз извън Земното битие.
към текста >>

26. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е въпрос на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
Несъмнено, тук долавяме една песимистична нотка, която днес вече не е присъща за теософията. Защото онзи, който е запознат с естеството на днешните духовно-научни стремежи, и без друго е убеден, че според начина си на действие, теософията може да стане наистина популярна. И каква смелост пробуждат у нас думите, които четем по нататък: „И все пак, всичко това е въпрос на бъдещето, което ние не искаме да предвиждаме; засега можем да сме само благодарни на скъпия Етингер за прекрасното изложение, което сигурно ще намери добър прием в най-широки кръгове.“
към текста >>

Единият път предвиждаше следното: Човекът трябваше да стигне до убеждението, че всъщност материята не е нещо напълно чуждо на неговата духовна същност.
Бяха необходими главно две неща. Духовният поглед към Христос можеше да бъде насърчен по два пътя. Единият път предвиждаше следното: Човекът трябваше да стигне до убеждението, че всъщност материята не е нещо напълно чуждо на неговата духовна същност. Да, трябваше да му се предостави такава възможност, която фактически да му покаже съвсем ясно: напълно погрешно е да смятаме, че навсякъде в материалното пространство съществува само материята. И как можеше да се получи това? По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали.
към текста >>

27. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката еволюция през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално.
Ако прибегнем до това графическо изображение на човешката еволюция през епохата на древна Лемурия, ние виждаме: Ето, сега човекът се спуска от божествените висини; той е предопределен да мине през известни степени на развитие; обаче поради влиянието на Луцифер, той потъва много по-дълбоко в материята, отколкото се предвиждаше първоначално. А това коренно променя хода на неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>

28. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Разбира се отделните Мистерии предвиждаха различни срокове за окултното развитие на своите ученици и тези срокове бяха съобразени с известни особености и степени от развитието на човечеството.
Разбира се отделните Мистерии предвиждаха различни срокове за окултното развитие на своите ученици и тези срокове бяха съобразени с известни особености и степени от развитието на човечеството. В окултните школи това, общо взето, продължаваше доста дълго време.
към текста >>

29. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос. Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения. Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще. Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>

30. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив.
Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот. Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството. В по-стари времена на развитието на човечеството, отделните органи бяха още повече зависими едни от други отколкото те са днес във външния живот и в бъдеще ще станат все по-независими и по-независими едни от други. Както онзи, който усвоява Антропософията, трябва така да се каже предварително да постигне степени на развитието, до които цялото човечество ще постигне по-късно, едвам в бъдеще, той трябва да приеме също с удоволствие тези степени на развитието, при които неговите физически органи стават все по-самостоятелни едни от други. Това може да се изрази в една лека, мека форма в отделните органи или системите от органи.
към текста >>

31. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията.
Обаче не може да се отрече и именно тук се крие изкушението, че човек действително получава нещо, когато разсъждава и просто рови по начина, който посочих: Когато при своите действия той първо пита: Какви ще са последиците? Несъмнено, в света съществуват и такива случаи, при които човек първо трябва да пита за последиците. Би било твърде едностранчиво и опасно, ако от това, което казах, някой направи извода: Човекът винаги трябва да постъпва така, както онзи майстор на часовника, а именно, че не трябва да задава въпроси, свързани с възможните последствия. Защото, нали така, ние трябва да питаме за последствията. Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно. Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията. Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид благодат от горе). И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо. Ето какво трябва да имаме предвид.
към текста >>

32. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Обаче ако човек иска да постигне нещо разумно, той трябва да предвижда какво ще се случи.“ „Да възразява новият директор, лесно може да се предвиди, че работата ще върви добре само ако човек успее да се свърже, така да се каже, с Духа, който властвува в ученическия клас, и има доверие в Духа, който присъствува в този ученически клас.
Аз съм убеден, че по този начин се постига много повече.“ „Да, но тогава не може да се предвиди абсолютно нищо! Тогава всичко остава в мъгла! Планирането на учебната програма е изключено! “ казва предишният директор. Така не може да се предвиди нищо. Обаче ако човек иска да постигне нещо разумно, той трябва да предвижда какво ще се случи.“ „Да възразява новият директор, лесно може да се предвиди, че работата ще върви добре само ако човек успее да се свърже, така да се каже, с Духа, който властвува в ученическия клас, и има доверие в Духа, който присъствува в този ученически клас. И когато човек се осланя на Духа, когато се обрича на Духа и се придържа към него той наистина не може да предвиди каква да бъде темата или задачата през месец февруари, но е вътрешно сигурен, че ще даде на децата правилната тема, правилната задача.“ „Добре, но в този случай не може да се предвиди нищо определено“ опасява се училищният инспектор.
към текста >>

В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете. В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно. Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>

Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете. В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно. Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>

33. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>

34. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

От Русия тази личност се предвиждала за определени цели.
В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове. От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история.
към текста >>

35. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси.
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия. Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси. И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната война!
към текста >>

36. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане?
И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник. Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит? Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жорес? /бележка 55/. Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане? Аз не съм към тези, които смятат така. Всичко това са далеч отиващите симптоми, отвратителната подплата на злоупотребата с шарлатанския, но завладяващ хората окултизъм.
към текста >>

37. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Антропософите трябва да усвоят макар и малко умението да предвиждат, желание да предвиждат това, което може да стане.
Антропософите трябва да усвоят макар и малко умението да предвиждат, желание да предвиждат това, което може да стане. Това умение да се предвижда може да се придобие, ако сериозно се приемат като девиз, като епиграф на нашето Антропософско Общество, думите: "Мъдростта е само в Истината", в Правдата, в съответствието с действителността. Този, който дълбоко вземе в душата си тези думи, ще намери правилната позиция в живота /бележка 90/.
към текста >>

Това умение да се предвижда може да се придобие, ако сериозно се приемат като девиз, като епиграф на нашето Антропософско Общество, думите: "Мъдростта е само в Истината", в Правдата, в съответствието с действителността.
Антропософите трябва да усвоят макар и малко умението да предвиждат, желание да предвиждат това, което може да стане. Това умение да се предвижда може да се придобие, ако сериозно се приемат като девиз, като епиграф на нашето Антропософско Общество, думите: "Мъдростта е само в Истината", в Правдата, в съответствието с действителността. Този, който дълбоко вземе в душата си тези думи, ще намери правилната позиция в живота /бележка 90/.
към текста >>

38. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността.
Там в Азия, и изобщо на Изток, се натрупва камара от мнения за Европа, а именно за Централна Европа – защото нас ни интересува сега предимно Централна, Средна Европа – натрупват се мнения, които постепенно се съединяват с историческите импулси. Човекът от Изтока, японецът, индусът, китаецът, все повече се чувства принуден да развива известни импулси. И до голяма степен те са развили тези импулси. Във водещи личности на Изтока, до известна степен, се е формирало мнение за Европа, именно за средноевропейската, за германската същност, което трябва да бъде взето предвид, тъй като това, което живее в тези импулси, в недалечно бъдеще ще стане история. Това изглежда странно, но трябва да се развие фино възприятие за такива неща; трябва да се знае, че в наше време е необходимо макар и малко да можеш да предвиждаш бъдещето, за да си в крак с действителността. Ориенталците, които имат намерение да установят връзки с Европа, си съставят мнения, които в бъдеще ще станат световна политика. Тези хора от Изток от дълбока древност са съхранили представи за духовния живот. Те виждат, какво е станало в Европа през последните столетия, но те го виждат едностранно, само от едната страна, тъй като тази Европа, именно тази Средна Европа, им показва същността си само от едната страна.
към текста >>

39. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тя е предвидлива.
Второто, към което е насочена такава печална и погубваща за Средна Европа политика, се състои в следното. Тя е предвидлива. Ако гледаш от позицията на англосаксонците, тази политика е великолепна, пронизана с вяра, че животът на света се ръководи от мировите импулси, а не от дребните практически импулси, от които често високомерно се ръководят другите политики. В това отношение англосаксонската политика е широко замислена; тя и в отделните практически мероприятия отчита мировите импулси на историята. Ето в какво се състои второто. Известно е, че социалният въпрос изхожда от миров импулс, който безусловно трябва да се реализира. Няма нито един сред известните ръководни дейци на англосаксонците, който не би си казало хладно и трезво: социалният въпрос трябва да бъде разрешен.
към текста >>

40. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н.
Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията. Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях.
към текста >>

41. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>

42. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

В условията на Четвъртата следатлантска епоха действително съществуваше наука, занимаваща се с предвиждане на бъдещето.
В условията на Четвъртата следатлантска епоха действително съществуваше наука, занимаваща се с предвиждане на бъдещето. В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на онези принципи, с които си служат днешните хора. Древните гърци не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие няма значение дали никой е съгласен с това или не ако не разполагаха със своята наука за бъдещето. Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката, днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето. Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука; защото по същество, това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е ако мога така да се изразя наука на миналото.
към текста >>

43. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>

44. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>

45. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист.
Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи. И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива. В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии. Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист. Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: Че – за доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени. Чисто теоретично бихме могли да допуснем, че някога би могло да се получи следното: През някое от следващите столетия мъжете да са само една двадесета част от всички хора, а останалите да се родят като жени.
към текста >>

46. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр.
Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари. Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр. не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока. Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост! По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.
към текста >>

47. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек.
Значи, човек, който би бил се съпоставил с това би стигнал до разсъждения от този род. Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек. Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва грях, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен. Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера.
към текста >>

48. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н. Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>

49. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува.
Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>

50. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент.
Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие. През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н. И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението.
към текста >>

51. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари. И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>

52. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи. Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята. И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
към текста >>

53. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана. Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
към текста >>

54. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н.
Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията. Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това? щеше да се запита всеки грък от времето преди Софокъл. И наистина, тези неща и без друго се срещат в ежедневието. Достатъчно е да излезем на улицата и ще видим, как хората разговарят и жестикулират. След като тези неща са навсякъде около нас, защо е необходимо да ги изнасяме на сцената?
към текста >>

55. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами. След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани. Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите?
към текста >>

Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена.
Какво всъщност искаше тя? Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия дом, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер. Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в подсъзнанието. Много често подсъзнанието на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното съзнание. И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена. Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена.
към текста >>

56. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Това е нещо, което предвиждах, тъй като задачата е много трудна.
Р.Щ.: Това е нещо, което предвиждах, тъй като задачата е много трудна. Вие трябва съвсем основно да я премислете.
към текста >>

57. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но човекът предсказал смъртта и всичко случило се той го интерпретира така, че го въвел в своето предвиждане за смъртта.
Но докато външно физически той станал несръчен, способността му за вътрешно виждане се засилила, и под влияние на болестта, по ясновидски път, той предвидил своята смърт, настъпила през нощта. Тази смърт ни най-малко не е била свързана с това, че той убол пръста си с мастиленото перо, но смъртта била причина за това, което той почувствувал поради факта, че носел в себе си причината за смъртта. И всичко, което се случило, не е нищо друго, освен събитие, свързано съвсем външно с действителните вътрешни процеси, довели до смъртта. И дума не може да става за това, че е настъпила "смърт поради внушение". Защото и убеждението, и всичко друго, което този мъж носел в себе си, нямат нищо общо с идването на смъртта, но имат много по-дълбоки причини. Но човекът предсказал смъртта и всичко случило се той го интерпретира така, че го въвел в своето предвиждане за смъртта. От този пример виждате, колко невероятно предпазливи трябва да сме, когато искаме да добием задълбочена представа за сложните процеси в природата. Не може да се тръгне от най-простото.
към текста >>

58. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното. Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството. За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
към текста >>

59. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното. Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането. Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!
към текста >>

60. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, Фалб беше много умен, защото можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен.
Или избухване на вулкан, или земетресение някъде - земетресението представлява подземна вълна, подземно прегряване, - или наводнение, или поява на рудничен газ. На мен, господа, ми се случи да стана очевидец на една много мила история. Виждате ли, Фалб беше много умен, защото можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен. Учеността не защитава от тщеславие, както ви е известно. Присъствах на един доклад, който направи Фалб - това беше примерно преди четиридесет години. Фалб величествено, с голяма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ». Ето какво каза той в своя доклад. В този момент се отвори вратата, влезе пратеник от «Нова свободна преса» и му връчи телеграма.
към текста >>

НАГОРЕ

4.9921410083771